Ах,морето....

Още от сутринта ,слънцето плахо надничаше  през прозореца в страха си ,че няма да му повярвам след вчерашната лятна буря...
Докосваше с дългите си лъчи лицето ми в опита си да го видя зад щорите.Лъчите му -златно бели,но все още охладени от бурята, като че ли ме канеха да  изляза навън.
Примамливото блещукане и светлина която се  разливаше  все пак успяха да ме съблазнят  и въпреки пощипващият ветрец,яхнал лъчите му  реших да отида край морето....
Не обичам морето след дъжд  защото не обичам студеното море Студено не само при допир ,но и на цвят -като разлята мастилница със стоманено сиво до черно мастило
Такива бяха и днес очакванията ми ,но зад  редицата от храсти ме посрещна едно  блестящо,светлосиньо море..Водната шир отразяваше   усмивката на слънцето и потрепваше от докосването на лъчите му
От това докосване се раждаха като ответен  екстаз малки пенливи вълни  Те се устремяваха към брега и толкова бяха забързани като в любовно желание да го погалят,че се задъхваха издавайки шепот.
После палаво се отегляха пръскайки хиляди солени капчици  и оставяха пясъка да тъгува
Той се втурваше да ги догони,но те в шумен кикот прескачайки се ,се връщаха навътре в морето за да съберат отново копнежа си  и да продължат  играта 
И пак,и пак....
А той самотникът пясък се разстилаше  в тъгата си,потъмнял от мъка ,запазил само  капчиците  морска сол в която вълните консервират  любовта си . Дори  хилядите дарове от разпилени разноцветни черупки не го радват..
Дълго наблюдавах тази игра .
Сравних се с този устрем ,с това любопитство на малките вълни.
Не знам как  изглежда отстрани,но аз не съм от хората при които  нещата се случват лесно.
Може да прозвучи гръмко,да  бъда погрешно разбрана ,но обичам онова с което се захвана да го върша с любов и упоритост,не въпреки ,а защото !
Защото ме изгаря любопитството,любопитството  към всичко в живота.Водена от желанието да опитам , го науча,влагам цялата си енергия подобно на тези неуморими вълни...
Самотен писък на гларус ме изведе от унеса...
Огледах се и за кой ли път  открих колко е хубаво край морето и как то се е превърнало  в частица от моята същност ...

За хармонията между поколенията

Тези дни бях в компанията на младо поколение и това "съжителство " ме накара да направя някои изводи за себе си.Може да е интересно и за вас ,та реших да напиша това което ме вълнува...

Казано в едно изречение стигнах до извода :Голяма е ролята на приемствеността в живота на човека .Много е важно какво носиш в себе си и какво срещаш около себе си.Важно е дали твоите идеи зреят в сигурна почва,или увисват като неканен гост.Нима има щастливи родители ,които са розочаровани от децата си ?

Моето внимание е особено изострено към младите хора и ми се струва оправдано защото е съчетано с доверие в тяхната самостоятелност,с вяра в техните сили,с разбиране на техните смели търсения,с уважение към техните откровения и открития за живота

Радвам се ,когато виждам будни млади хора,които не искат да са фигуранти,а фактори в живота

Често във форумите се е случвало да срещна безпардонноста с която младоци се отнасят към мен и мои връстници Това ме е натъжавало защото какво по обидно от това да усетиш своето душевно остаряване?Какво по-тъжно от опасността да изгубиш ритъма в живота и печално да куцукаш нещастен след събитията ?Как бих се обогатявала ако не виждам как свежите очи на младостта възприемат живота в който сме потопени?

Те нямат опита в живота,но пък са пълни със свежи и смели идеи,чужди на тесногръдието на част от моето поколение.

Затова ми се иска да бъда между тях-младите Тихо да присъствам с опита даден ми от годините и ненатрапчиво с равновесието си да укрепвам инициативите им.Да съм баланса на тяхното нетърпение,но в същото време и да ме зареждат със своята екструвертност. На тяхната "излишна енергия" бих могла да отговоря с "бързането си да живея спокойно"

И ето така отделните поколения ще се допълваме,а не разиденяваме Всяко поколение има какво да усвоява и какво ново да открива

Вярно е ,че между нас има големи различия и няма как да не е така,защото еволюцията на времето променя и хората,но не харесвам онези млади хора,които са самонадеяни и самодоволни.На тях им се струва овехтяло и ненужно мнението на по-зрелите и се отегчават от тяхното говорене.Отричат всичко освен своето мнение и това става не защото са носители на нещо ново, а защото не знаят какво искат .

Не се дразня от прибързаността им с оценките и решенията си,но се дразня от това,че не искат да си признаят,когато са сгрешили и това води до последващо натрупване на грешки.

Но и ма и нещо друго Нищо не е опитът без кипежа на душата !Нищо не е победното настояще от очакваното утре! И ако допуснем само за миг да спрем и тъпчем на едно място,то това ще означава да приспим човешкото ни търсене,онова което ни връща в младостта и създава хармонията от това да бъдем щастливи че живеем !

Една вкусотийка от Кати !

Днес направих една вкусотийка ,чиято рецепта прочетох в блога на Катерина 

Справих се явно  ,защото мъж ми  я приполовини и ако от кумова срама не беше спрял...познайте

2 MELODII SUPERBE...cu ION SURUCEANU si MIRABELA DAUER...

Поздрав за надникналите тук с една любима песен

Как искам да съм Шехерезада

Шехерезада избира нощта за да изтъче своите 1001 приказки,всяка от тях –врата през която отново и отново се измъква,а смъртта я следва като гладен вълк.
Тя познава силата на думите и знае,тази сила е най-голяма и омайваща!
Шехерезада ,която в представите ми е с лице , с цвят на китайски чай,с очи като цвета на ноща, боса,  дръзка езичница,необременена от морал или скромност. И хитрушата , отново и отново играе срещу смъртта и печели съчинявайки себе си всяка нощ отначало за да може жестокият и страшен съпруг да открива всяка нощ нова Шехерезада,която да се измъква на сутринта.
Всяка сутрин той се събужда и я вижда на дневна светлина,бледа и смълчана след нощната работа ,и се кълне че този път няма да се хване !
 Но щом падне здрач,тя отново изплита паяжината на въображението си и той си казва :Още само веднъж....
Понякога вечер  ми се иска ,аз да съм Шехерезада !
Да пусна необуздано въображението си върху белия лист,което да се разлее като разноцветна боя и да рисува,рисува..”Четката „ да се движи ту забавено и плавно ,разстилаща меки и топли цветове наситени с аромата на спокойствието ,ту рязко, забързано ,извиващи се под емоцията на чувствата или равно погълнати от изтичащите секунди в нищото....
Обичам тези минути на уединение..
Мисълта ми да се рее и да насърчава въображението ми ,което сътворява собствената ми реалност..
Пътувам с мислите си към мечтите ,защото знам че там е бъдещето ми ....
Но защо ли и по –често заспивам не мечтаейки ,а по скоро анализирайки rи и установявам ,че някои от тях се оказват утопия .В такива моменти  си казвам – че нямам друг избор освен да бъда щастлива, въпреки нереализирането им
Сещам се веднага стиха на Емили Дикинсън:
От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева и една пчела.
И да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига - мечтата стига.
Грабвам спомените си ,за да ме заредят и тръгвам отново в необятните полета на мечтите,и за да е пълно щастието ми си повтарям : „Човек не е остарял, докато съжалението не замени мечтите му..”..... Джон Баримор

Пъзел

"Боже,колко мъка има  по тоя свят Боже "!

Сигурно ако беше жив Йовков отново  би възкликнал така И като си помислим, то тази мъка винаги и навсякъде  я има ,затова трябва да съумеем да  я преживеем ! Замисляли ли сте се, че всъщност живота ни е низ от откраднати мигове и мечти ?

Когато сме млади,мечтите ни са красиви и си мислим че ще получим всичко !И няма лошо -защото това са поривите на младостта .

А когато започнем да остаряваме,разбираме ,че ще успеем да хванем само фрагменти от тези мечти,малки парченца ,които да скътаме в паметта си .Номерът е в това- да познаеш тези откраднати мигове,да ги хванеш,докато още можеш и да ги запомниш,защото те са единственото ,което прави живота поносим

Никой не получава всичко.

Мечтите никога не се сбъдват ,защото на мястото на сбъднатите идват нови -затова са мечти !

И добре ,че ги има за да ни спасяват от сивите делнични дни !

Няма човек ,който да не притежава възможността да осъществи мечтите си ,но много често страхът от неизвестното го спира

Но ако съумеем да живеем живота си с уроците от миналото  и със стремежа на мечтите си,  то тогава ще превърнем живота си в истински празник !

Често пропускаме онези вълшебни мигове ,които биха променили живота ни Хей така забързани в ежедневието ,в  битката за оцеляване,в самотата  или в прекалената си заетост..

Защо  когато смъртта наближава ,човек чак тогава осъзнава колко мигове е пропуснал и чак тогава бърза да подреди пъзела на живота си -пъзел от  уловени мигове и мечти  ?