Тези дни бях в компанията на младо поколение и това "съжителство " ме накара да направя някои изводи за себе си.Може да е интересно и за вас ,та реших да напиша това което ме вълнува...
Казано в едно изречение стигнах до извода :Голяма е ролята на приемствеността в живота на човека .Много е важно какво носиш в себе си и какво срещаш около себе си.Важно е дали твоите идеи зреят в сигурна почва,или увисват като неканен гост.Нима има щастливи родители ,които са розочаровани от децата си ?
Моето внимание е особено изострено към младите хора и ми се струва оправдано защото е съчетано с доверие в тяхната самостоятелност,с вяра в техните сили,с разбиране на техните смели търсения,с уважение към техните откровения и открития за живота
Радвам се ,когато виждам будни млади хора,които не искат да са фигуранти,а фактори в живота
Често във форумите се е случвало да срещна безпардонноста с която младоци се отнасят към мен и мои връстници Това ме е натъжавало защото какво по обидно от това да усетиш своето душевно остаряване?Какво по-тъжно от опасността да изгубиш ритъма в живота и печално да куцукаш нещастен след събитията ?Как бих се обогатявала ако не виждам как свежите очи на младостта възприемат живота в който сме потопени?
Те нямат опита в живота,но пък са пълни със свежи и смели идеи,чужди на тесногръдието на част от моето поколение.
Затова ми се иска да бъда между тях-младите Тихо да присъствам с опита даден ми от годините и ненатрапчиво с равновесието си да укрепвам инициативите им.Да съм баланса на тяхното нетърпение,но в същото време и да ме зареждат със своята екструвертност. На тяхната "излишна енергия" бих могла да отговоря с "бързането си да живея спокойно"
И ето така отделните поколения ще се допълваме,а не разиденяваме Всяко поколение има какво да усвоява и какво ново да открива
Вярно е ,че между нас има големи различия и няма как да не е така,защото еволюцията на времето променя и хората,но не харесвам онези млади хора,които са самонадеяни и самодоволни.На тях им се струва овехтяло и ненужно мнението на по-зрелите и се отегчават от тяхното говорене.Отричат всичко освен своето мнение и това става не защото са носители на нещо ново, а защото не знаят какво искат .
Не се дразня от прибързаността им с оценките и решенията си,но се дразня от това,че не искат да си признаят,когато са сгрешили и това води до последващо натрупване на грешки.
Но и ма и нещо друго Нищо не е опитът без кипежа на душата !Нищо не е победното настояще от очакваното утре! И ако допуснем само за миг да спрем и тъпчем на едно място,то това ще означава да приспим човешкото ни търсене,онова което ни връща в младостта и създава хармонията от това да бъдем щастливи че живеем !
Казано в едно изречение стигнах до извода :Голяма е ролята на приемствеността в живота на човека .Много е важно какво носиш в себе си и какво срещаш около себе си.Важно е дали твоите идеи зреят в сигурна почва,или увисват като неканен гост.Нима има щастливи родители ,които са розочаровани от децата си ?
Моето внимание е особено изострено към младите хора и ми се струва оправдано защото е съчетано с доверие в тяхната самостоятелност,с вяра в техните сили,с разбиране на техните смели търсения,с уважение към техните откровения и открития за живота
Радвам се ,когато виждам будни млади хора,които не искат да са фигуранти,а фактори в живота
Често във форумите се е случвало да срещна безпардонноста с която младоци се отнасят към мен и мои връстници Това ме е натъжавало защото какво по обидно от това да усетиш своето душевно остаряване?Какво по-тъжно от опасността да изгубиш ритъма в живота и печално да куцукаш нещастен след събитията ?Как бих се обогатявала ако не виждам как свежите очи на младостта възприемат живота в който сме потопени?
Те нямат опита в живота,но пък са пълни със свежи и смели идеи,чужди на тесногръдието на част от моето поколение.
Затова ми се иска да бъда между тях-младите Тихо да присъствам с опита даден ми от годините и ненатрапчиво с равновесието си да укрепвам инициативите им.Да съм баланса на тяхното нетърпение,но в същото време и да ме зареждат със своята екструвертност. На тяхната "излишна енергия" бих могла да отговоря с "бързането си да живея спокойно"
И ето така отделните поколения ще се допълваме,а не разиденяваме Всяко поколение има какво да усвоява и какво ново да открива
Вярно е ,че между нас има големи различия и няма как да не е така,защото еволюцията на времето променя и хората,но не харесвам онези млади хора,които са самонадеяни и самодоволни.На тях им се струва овехтяло и ненужно мнението на по-зрелите и се отегчават от тяхното говорене.Отричат всичко освен своето мнение и това става не защото са носители на нещо ново, а защото не знаят какво искат .
Не се дразня от прибързаността им с оценките и решенията си,но се дразня от това,че не искат да си признаят,когато са сгрешили и това води до последващо натрупване на грешки.
Но и ма и нещо друго Нищо не е опитът без кипежа на душата !Нищо не е победното настояще от очакваното утре! И ако допуснем само за миг да спрем и тъпчем на едно място,то това ще означава да приспим човешкото ни търсене,онова което ни връща в младостта и създава хармонията от това да бъдем щастливи че живеем !
Няма коментари:
Публикуване на коментар