Пъзел

"Боже,колко мъка има  по тоя свят Боже "!

Сигурно ако беше жив Йовков отново  би възкликнал така И като си помислим, то тази мъка винаги и навсякъде  я има ,затова трябва да съумеем да  я преживеем ! Замисляли ли сте се, че всъщност живота ни е низ от откраднати мигове и мечти ?

Когато сме млади,мечтите ни са красиви и си мислим че ще получим всичко !И няма лошо -защото това са поривите на младостта .

А когато започнем да остаряваме,разбираме ,че ще успеем да хванем само фрагменти от тези мечти,малки парченца ,които да скътаме в паметта си .Номерът е в това- да познаеш тези откраднати мигове,да ги хванеш,докато още можеш и да ги запомниш,защото те са единственото ,което прави живота поносим

Никой не получава всичко.

Мечтите никога не се сбъдват ,защото на мястото на сбъднатите идват нови -затова са мечти !

И добре ,че ги има за да ни спасяват от сивите делнични дни !

Няма човек ,който да не притежава възможността да осъществи мечтите си ,но много често страхът от неизвестното го спира

Но ако съумеем да живеем живота си с уроците от миналото  и със стремежа на мечтите си,  то тогава ще превърнем живота си в истински празник !

Често пропускаме онези вълшебни мигове ,които биха променили живота ни Хей така забързани в ежедневието ,в  битката за оцеляване,в самотата  или в прекалената си заетост..

Защо  когато смъртта наближава ,човек чак тогава осъзнава колко мигове е пропуснал и чак тогава бърза да подреди пъзела на живота си -пъзел от  уловени мигове и мечти  ?