Как искам да съм Шехерезада

Шехерезада избира нощта за да изтъче своите 1001 приказки,всяка от тях –врата през която отново и отново се измъква,а смъртта я следва като гладен вълк.
Тя познава силата на думите и знае,тази сила е най-голяма и омайваща!
Шехерезада ,която в представите ми е с лице , с цвят на китайски чай,с очи като цвета на ноща, боса,  дръзка езичница,необременена от морал или скромност. И хитрушата , отново и отново играе срещу смъртта и печели съчинявайки себе си всяка нощ отначало за да може жестокият и страшен съпруг да открива всяка нощ нова Шехерезада,която да се измъква на сутринта.
Всяка сутрин той се събужда и я вижда на дневна светлина,бледа и смълчана след нощната работа ,и се кълне че този път няма да се хване !
 Но щом падне здрач,тя отново изплита паяжината на въображението си и той си казва :Още само веднъж....
Понякога вечер  ми се иска ,аз да съм Шехерезада !
Да пусна необуздано въображението си върху белия лист,което да се разлее като разноцветна боя и да рисува,рисува..”Четката „ да се движи ту забавено и плавно ,разстилаща меки и топли цветове наситени с аромата на спокойствието ,ту рязко, забързано ,извиващи се под емоцията на чувствата или равно погълнати от изтичащите секунди в нищото....
Обичам тези минути на уединение..
Мисълта ми да се рее и да насърчава въображението ми ,което сътворява собствената ми реалност..
Пътувам с мислите си към мечтите ,защото знам че там е бъдещето ми ....
Но защо ли и по –често заспивам не мечтаейки ,а по скоро анализирайки rи и установявам ,че някои от тях се оказват утопия .В такива моменти  си казвам – че нямам друг избор освен да бъда щастлива, въпреки нереализирането им
Сещам се веднага стиха на Емили Дикинсън:
От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева и една пчела.
И да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига - мечтата стига.
Грабвам спомените си ,за да ме заредят и тръгвам отново в необятните полета на мечтите,и за да е пълно щастието ми си повтарям : „Човек не е остарял, докато съжалението не замени мечтите му..”..... Джон Баримор